Глобалният екологичен проблем

Всяко историческо време има своите съдбоносни проблеми. Днешните имат една особеност - глобални са и засягат пряко цялото човечество, цялата цивилизация. Кои са тези проблеми?Безспорно на първо място стои заплахата за световния мир. Първостепенното з

Всяко историческо време има своите съдбоносни проблеми. Днешните имат една особеност - глобални са и засягат пряко цялото човечество, цялата цивилизация. Кои са тези проблеми?
Безспорно на първо място стои заплахата за световния мир. Първостепенното значение на мира не се определя от субективни критерии, а от реалната заплаха за живота на човечеството, за просъществуването на цивилизацията, на планетата. Научно-техническото развитие, което се характеризира с все по-динамични темпове, даде възможност в материалното производство да бъдат впрегнати всички компоненти на биосферата, а времето за практическото реализиране на научните открития да се сведе в някои авангардни области до половин или една година.
И ако изходим от политическите реалности, формирали се следствие законите на обществено развитие, ще видим, че редица научно-технически постижения се превръщат бързо, пречупени през социалната логика на едната или другата обществена система, в оръжия за унищожение на живота, на природата. Воденето на война със съвременни ядрени средства н други оръжия ще доведе до тотално унищожение на жизнената среда, което означава на практика екологическа катастрофа, необратимо нарушаване на екологическото равновесие в глобален мащаб или, с други думи - смърт за всичко живо на планетата. Именно потенциалната екологическа гибел на земята прави ядрената война абсурд, а мира - социална и дори природна необходимост.
Осигуряването на световния мир като върховна и жизненоважен.) човешка потребност е условие за разрешаване на другите глобални проблеми:
- екологичният проблем - реално следствие от взаимодействието между обществото и природата; тон е израз на противоречивия характер на това взаимодействие, обект на научен анализ и изследване, индикатор на спешни практически решения, породени от неблагоприятната днес взаимозависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребности и обективни възможности за тяхното задоволяване,
- енергийният проблем - необходимост от мощен енергиен поток с неизчерпаеми практически параметри, за да гарантира по-нататъшното развитие на цивилизацията (едно-временно екологичен и икономически);
- демографското развитие и прехраната на човечеството - релация, водеща преди всичко до контрол върху раждаемостта и паралелно екстензивно биотехнологическо развитие на селското стопанство;
- усвояване богатствата на световния океан и др. . Глобалните проблеми не са изолирани един от друг, между тях съществува сложна взаимозависимост. Осигуряването на световния мир или, с други думи, преодоляването на надпреварата във въоръжаването (спиране на огромните нецелесъобразни икономически и социални разходи, свързани с оръжейната промишленост), означава пренасочване на духовния и физическия потенциал на човека към решаване на други важни проблеми, които от екологичен аспект не са по-малка заплаха за бъдещето на цивилизацията, още повече че се усложняват по собствена логика заедно с надпреварата във въоръжаването.
Подготовката за ядрена и всякаква друга война, опитите с ядрени оръжия, тяхното съхраняване и подновяване увеличават пряката и косвена екологическа опасност. Интензивното използуване на природните ресурси и енергийни за паси за военно производство не само не допринася за хармонизация на взаимодействието между обществото и природата, не повишава качеството на живот или жизнения стандарт, не задоволява човешките потребности, но и унищожава най-интензивно жизнената среда. Всеизвестна е днес мисълта, че ядрената война е бързата, а екологическата криза - бавната смърт на планетата.
През последните 40 години са направени над 90 процента от всички научни открития в историята на човечеството и повечето са в ущърб на благоденствието на световното население. Две трети от научния потенциал на планетата е зает във военната сфера, почти половината от капиталовложенията пряко или косвено служат на военни цели. В същото време енергийните запаси намаляват и отникъде не постъпват необходимите средства за бързото практическо решаване на проблема за енергийното осигуряване на по-нататъшното развитие на цивилизацията.
Във времето на фантастични и епохални открития на науката, на техническите чудеса стотици милиони хора в света гладуват, всяка година десетки милиони умират от глад, милиони и милиони никога няма да живеят „човешки". Логично е да се запитаме къде са причините, как могат да се премахнат те, за да върви човечеството без страх по естествено историческия си път на развитие?
Ако се опитаме да направим задълбочен анализ, причините ще бъдат много и различни. Две от тях обаче са най-общи и най-значими: общественият строй и вътрешно присъщата противоречивост на научно-техническото развитие.
Всяко явление, всеки процес в природата има положителни и отрицателни страни. Така е и с материализирането на научните открития под формата на техники и технологии - ако са добри от икономическа гледна точка, могат да страдат от екологическа неадекватност, ако са приро-досъобразни, възможно е да бъдат ниско ефективни или скъпи и т. н. Но степента на несъвършенство на едно или друго техническо решение не зависи единствено от обективната възможност за максимална икономическа или екологическа ефективност на позната закономерност, а н от обективния стремеж и интерес на обществено-икономическата формация. С други думи, социалните предимства (или недостатъци) на определен строй са онзи решаващ фактор, който дава гаранции за максимално намаляване на отрицателните последствия за човечеството от неговата материално-производствена дейност и за по-нататъшно прогресивно развитие на цивилизацията в хармония с естествената природна среда на планетата.
Нашата цел в настоящата книга е да покажем екологическия абсурд на ядрената война, да посочим истинската, реална опасност за света от ядрен сблъсък
И не само това. Като очертаем същността и проявленията на екологическата криза, да потърсим причините в социално-икономически аспект. Да очертаем бавните, а и по-бързи последици за човека и неговата жизнена среда от производството, съхраняването, опитите с ядрени оръжия, натрупването и усъвършенствуването на химическите оръжия, на перфектизацията на биологичните оръжия на основата на постиженията на генната инженерия и на биологичната наука. В контекста на изложението ще проличи и един друг аспект, логически свързан с абсурда и страха от ядро но унищожение - усъвършенствуването на конвенционалните средства за водене на война, както показват научните изследвания, са не по-малко опасни от ядрените средства за унищожение.
Не е без значение и въпросът за силите, които в нашия свят се изправят срещу заплахата от ядрено унищожение на жизнената основа на човешкото съществувание Наред с могъщия щит на социалистическите страни все по широки кръгове в капиталистическите държави упорито, разумно, отговорно се изправят срещу милитаризма Милиони хора в За падна Европа, САЩ и Япония не се съгласяват с плановете за ограничена ядрена война, с американските сметки Европа да бъде превърната в полигон на „ограничена"  ядрена война, да се жертвува Европейският континент и неговите жители, за да бъде запазена Америка, за да лидерствува в света американският империализъм   Много са протестните движения на Запад, които логически убедително, философски обосновават абсурда на подготовката и воденето на ядрена война, абсурда да освободиш неконтролирано най-могъщите сили на материята, способни да опустошат планетата и най-висшия продукт на тази материя - разума
 Всеки от нас чувствува по някакъв начин ужаса   на евентуалната ядрена война, разбира безумието и жестокото безразсъдство на унищожението на човечеството при ядрен сблъсък, защото за всеки е ясно, че друг „изход" от него няма Но когато отново прочете и осмисли безпристрастно подредената научна информация за последствията от употребата на средства за масово унищожение, навярно ще се запита пак защо е необходимо огромното натрупване на смърт, в името на какъв идеал (!) ще бъде унищожена планетата, животът - това уникално творение на материята.
Как ще отговори разумът? В света за съжаление съществува и безумие Срещу него е насочено острието на тази книга Тя има за цел да обвинява и разобличава, но и да трасира някои пътища за укротяване на безумието, да посочи силите, способни да го обуздаят Насочена е към ангажимента на младите хора да не допуснат да им- се отнеме живото. Младежта в капиталистическите страни е тази, която изпитва върху себе си цялата тежест на безработицата, безпътицата, обезсмисляното на смисъла на човешкото съществувание но тя е и сила, която може да промени хода на събитията  Фактите и от развитите капиталистически ранг, п от развиващите се, и от социалистическите говорят в подкрепа на такава мисъл Младежта се обединява за борба срещу заплахата за живот, за мирен, смислен прогрес на науката и техниката Не случайно мирните и антивоенни движения на Изток и на Запад са пречи всичко дело на младежта, не случайно алтернативните проекти за екологично използуване на природата се раждат в младежките научни и работнически колективи. Младежки порив и дух на обновление са необходими за премахване на опасността от унищожение на цивилизацията, дух, от който с проникнато цялото социалистическо общество. Нов антиядрен и екологичен морал и етика са характерни за младата част от съвременните поколения. Към тях е адресирана тази книга.
ГЛОБАЛНИЯТ ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ
Нарушаването на биосферните процеси е неизбежна част от еволюционните процеси, проявление на материалните превръщания. Нормално е, когато става въпрос за такива процеси, те да нямат само положителни измерения (положителни, разбира се, от гледна точка на жизнената среда на човека), а и отрицателни. През многомилионната си история природата е изработила на земята механизми за уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на временните изменения в неблагоприятна за живота посока; установяването на ново равновесие в глобалната екосистема е израз на онова обективно развитие, за което Енгелс говореше в „Диалектика на природата" - „със същата желязна необходимост, с която тя (материята - П. Г.) ще изтреби на Земята своя най-висш продукт - мислещия дух, тя ще трябва да го породи на друго място и в друго време". В рамките на обективните граници на съществувание на планетата природата притежава ефективни сили, с които сама регулира развитието си.
По-нататък ще става обаче въпрос не за извън цивилизационните, а за „привнесените" екологични кризи, за възможностите на човека да изменя трайно и необратимо екологичното равновесие в природата вследствие на материалното производство и с това да застрашава лавинообразно съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо. Нещо повече, с проникването в „най-интимните" механизми на материалните превръщания човекът получи (за добро или за лошо) възможност тотално да унищожи многомилионните по време усилия за хармония, красота, практичност и уникална взаимозависимост на природата.

Какво е характерно днес за отношението общество - природа? Искаме или не искаме, ще се сблъскваме все по-често със симптоми на преждевременно и нецелесъобразно изменение на околната среда. За факторите на това изменение (неправилно използуване на НТР) ще стане въпрос по-късно, но се налага предвиждане на измененията, които, както вече казахме, наред с естествените са и изкуствено предизвикани от материалното производство, от досегашния ход на развитие на науката в зависимост от историческите изменения в социално-икономическата система. С други думи, необходимо е целенасочено, социално управление на екологичните процеси и възпроизводството на природата, целенасочена селекция на цялата природа - неща, свързани с обществените цели на съответната, исторически достигната обществено-икономическа формация.
Науката е готова в методологическо отношение да отговори на въпроса за превантивно предвиждане. Социалната екология натрупва все повече знания и се приближава до извеждане на основни закони за управление на взаимодействието между обществото и природата. Това означава, че наред с развитието на общата системно-екологична теория (нови знания н изводи за еволюцията и структурно-функционалната организация на биосфера та, биогеоценозите и популациите) се оценява историческият опит и знания на човечеството във връзка с причините за минали екологични катастрофи, довели до отмиране на цивилизации и общества. Създават се условия за целенасочена емпирична екологична дейност, при която са осмислени теоретически както значението на техногенните фактори на въздействие (замърсяване, радиация, електромагнитни частици и др.), така и на естествените екологични фактори като светлината, топлината, водата и др. С други думи, цялата разумна дейност за осигуряване на жизнената основа на човешкото възпроизводство и развитие трябва да бъде насочена към поддържане и управление на екологичното равновесие на планетата.
За това са необходими усилията на целокупния човешки интелект и на хилядолетния човешки опит, защото в природата „отделното движение се стреми към равновесие, общото движение нарушава това равновесие"3. Следователно нашата цел е да направим възможно най-устойчиво това равновесие. Затова е и стремежът ни днес да „опазим" природата - да открием и съзнателно управдаваме факторите, извели екологичната система от състоянието й на стационарно равновесие.
Едно от най-важните качества на екосистемите е периодичността на определени величини (популационна плътност например), „отговорни" за известна нестабилност на тези системи или за недостатъчна „зрялост" на функциониране на определена система. Периодичността е свързана тясно с едно от важните свойства на системите - при нарушаване на равновесието екосистемата реагира чрез регенериране, макар някои екосистеми да не могат да възстановят първоначалното си състояние (например изсечените горски области не могат да бъдат превърнати отново в горски екосистеми). В тази връзка трябва да споменем и понятията стабилност на екосистемата - когато след нарушаване на равновесието в нея тя има способността да го възстанови, и еластичност - когато екосистемата може да понесе известни натоварвания, без да излезе от равновесие. Еластичността е мярка следователно за степента, до която една екосистема може да бъде натоварена, без да излезе от равновесие, въпрос изключително актуален при разглеждане на отношението екология - милитаризъм. Спекулациите относно използуването на ядрени, химически, бактериологически и други оръжия за масово унищожение са именно на основата на реалното понятие за еластичност на екосистемите - може ли и доколко глобалната екосистема да издържи натоварванията от провеждането на тотална ядрена, химична или биологична война. Както ще видим по-нататък, мненията на някои учени представляват предварителна опасност да се достигне до недопустим експеримент в лабораторията на земните екосистеми.
Все пак по правило, ако бъдат нарушени не съществени биологични компоненти на екосистемата, равновесието може да бъде възстановено до една или друга степен на стабилност, но ако бъдат разрушени небиологични фактори на равновесие, процесът става необратим.
Когато се говори за взаимодействие, се предполага наличието на поне две страни Като аналогия на функционирането на екосистемите в природата ще използуваме действието на отворена химическа система.
Ако веществото А си взаимодействува с друго общество В, в резултат на което се получава трето вещество С, и се образуват „отпадъчни" продукти Д, чрез символиката на химичните равенства казаното ще изразим така

А + В = С + Д

Съществено влияние върху протичането на процеса в системата ще оказват концентрацията на вещества, взели участие в реакцията, налягането, при което се осъществява тя, и температурата на околната среда. Така например, ако непрекъснато, в условни граници, увеличаваме концентрацията на веществата А и В, ще принуждаваме системата да произвежда веществата С и Д, по този начин преследваме съзнателно изместване на равновесието надясно, към желаното вещество С и допълнителното Д, като естествено запазваме константност на другите два фактора на равновесието - налягането и температурата на околната греда Аналогично можем да изменяме температурата и налягането, а да запазваме концентрацията на веществата (в зависимост от това, дали процесите са еднотермични или екзотермични) и да благоприятствуваме реакцията надясно или наляво, т. е. да изместваме равновесието в системата надясно или наляво. Такъв експеримент ще доведе до познаване на оптималните условия за протичане на реакцията в желаната от нас посока, а оттам и до установяване на оптималните условия на равновесието.
Системата общество - природа е значително по-сложна и многообразна от описаната химическа. Факторите на въздействие са значително по-многобройни, но закономерностите при протичане на екологичните процеси н установяването на равновесие могат да бъдат илюстрирани с действието на химична система.
Следователно рано или късно при определени условия екологичната система може да бъде доведена до състояние на оптимално равновесие. Нещо повече, всеки процес, извършващ се в земната природа (за което науката е натрупала множество доказателства), може да бъде в равновесие. Необходимо е да се познават условията за това равновесие и да се изясни как то се отразява на общото равновесие в глобалната екосистема, за да бъде самата тя в състояние на стационарност.
Трябва да отбележим същевременно, че екологичното равновесие не е статично и вечно състояние, то е динамичен процес, непрекъснато изменящ се, качествено различен при различни конкретни условия. Колкото по-добре познаваме факторите на равновесие на частната система, т. е. колкото по-добре познаваме проявлението на всяко отделно природно и социално явление, толкова по-съвършено (оптимално) съзнателно ще управляваме глобалното взаимодействие общество - природа.
Как функционират екосистемите в рамките на биосферата?
Биосферата може да бъде разглеждана схематично като процес с „вход" и „изход". На входа на биосферння цикъл на обмяна на веществата са минералните ресурси, водата, въглеродният двуокис и лъчистата слънчева енергия, които се преработват от растенията в растителна биомаса. Тя от своя страна служи за храна на консументите от 1 ред (тревоядни животни), а те на консументите от II и III ред в трофичната верига. Човекът заема особено място в тази верига. До неговата поява и активна производствена дейност цикълът в биосферата се е затварял след използуване на растителната биомаса от животните и отделянето на отпадъците, които чрез дитритите се превръщат отново в неорганични вещества на „входа". С течение на времето взаимодействието между човека н природата непрекъснато се усложнява, а процесът на обмен на вещества в природата се затор-мозява. Възниква необходимост от големи и нови количества минерални вещества на „входа" за допълнително производство на растителна биомаса, храна за консументите от I ред, основна храна за човека.
С развитието на цивилизацията неограничените ресурси се използуват в непосредствената производствена дейност за задоволяване на човешките потребности от облекло, жилища, в транспорта, в изкуството и т. н. „Входът" на биосферата се натоварва допълнително, за да може да се осъществи естественият кръговрат.
На „изхода" до съществуването на човека по правило са се отделяли само такива продукти и в такова количество, които е било възможно да се усвоят и преработят от естествените природни сили. Днес след усъвършенствуването на технологическите и технически възможности за синтезиране на изкуствени материали, като производството на пластмаси например, се утежнява усвояването им 01 биосферата, защото както количеството, така п съставът на отпадъците не позволяват преработката им от наличните деструктуриращи бактерии.
Следователно на „входа" на биосферния цикъл съществува все по-ясно изразен недостиг на вещества, а на „изхода" се натрупват Ъ» все по-голя-ма скорост свръх количества отпадъци, по-голяма-та част от които не могат да бъдат преработени от природата. Това състояние характеризираме като екологическа криза в тесния смисъл на думата.
Глобалният характер на някои отрицателни проявления на научно-техническата  революция (ускорено изчерпване на минерални ресурси и натрупване на трудно усвоими отпадъци) прави необходимо и търсенето на глобално решение за изход от екологическата криза.  Природата сега, чрез формиралите се в хода на еволюцията механизми, не е в състояние в задоволителна степен V срокове да възстановява нарушеното екологично равновесие. Освен това човечеството, за да продължи да съществува, трябва да продължи да произвежда, да използува природата и да я видоизменя. Налага се възпроизводство на иззетото и управлявана селекция на цялата биосфера.
Има два типа екологични кризи - обективни, в природата те не са рядкост, и субективни - изкуствено предизвикани от човека, без възможност за възстановяване на равновесието. Екосистемата, като отворена динамична система, се подчинява на първи и втори закон на термодинамиката, на законите за съхранение и трансформация на енергията. Строго погледнато, екосистемата никога не се намира в термодинамично равновесие и „работи" срещу него за сметка на енергията, която получава от околната среда. Поради това екосистемите се намира! в устойчиво неравновесие. Това състояние се характеризира с минимална деградация на енергията и максимална акумулация на свободна енергия във вид на биомаса. Следователно всяка екосистема има определен период на стационарност. След настъпване на екологическа криза се установява ново стационарно състояние.
В по-различна е ситуацията, когато равновесието една екосистема се нарушава чрез изкуствено внасяне на вещества: пестициди, минерални торове, отпадъчни продукти и т. н. Съществува опасност от трайно нарушаване на небиологичните компоненти на околната среда, което прави екологическата криза необратим процес. Каква е картината днес?
При преработката на петрола и при изгаряне-Ю на бензина в автомобилите се отделят въглероден окис, въглероден двуокис, азотни и серни окиси, олово и др., които с течение на времето стават постоянна съставна част на атмосферата. Химическата промишленост произвежда огромни количества хербициди (съвременното селско стопанство все още не може да мине без тях) и пестициди (някои от които са превъзходни бойни отровни вещества). Те трайно навлизат в подпочвените води, унищожават наред с вредителите и редица полезни животински видове, без които естествената екосистема изпада в състояние на криза. Днес от съществуващите в света около 350 млн. автомобила се отделят и добавят постоянно в атмосферата около 900 млн. тона вредни вещества. Всеки лек автомобил отделя годишно около 1 кг олово До 60 процента от замърсяването на атмосферата с въглероден двуокис (влияещ и за постепенно затопляне на климата на земята) се дължи именно на тях.
В същото "Време човечеството изразходва всяка година около 10-13 милиарда тона кислород. чийто основен производител са горите и зелените водорасли Горите с растящи темпове се изсичат (около /з от световните гори безвъзвратно са изсечени), върху огромни площи от Световния океана „плуват" петролни петна и други вредни вещества, непозволяващи фотосинтезата на фитопланктона. Смята се, че след около 150 години количеството на кислорода във въздуха ще намалее от 23,3 процента на около 17 - а това е вече състояние, критично за живота.
Трагично е положението и с водните ресурси. Топлинното замърсяване на водите (предимно от промишлените предприятия, ядрените централи и др.) видоизменя съществено фауната. Питейната вода е с изключително влошени показатели Например в 1 куб м от водите на р Рейн (ФРГ) се съдържат над 100 различни вида микроби, а н долното й течение те достигат дори до 200 000 в куб м. Безвъзвратното загубване на питейната вода поради химическото й свързване и изпарение нараства и днес е около 4-5 процента годишно Ако сегашните темпове на използуване продължат, то през 2230 г всички налични днес водни ресурси на земята ще изчезнат Много от посочените показатели на замърсители на атмосферата, водите, почвата, океана и т н са обект на постоянно изследване с цел навреме да се вземат мерки! за преодоляване на кризисните ситуации Но, от друга страна, именно по тези показатели може да се съди колко опасна е изкуствено предизвиканата .чрез средствата за масово поражение екологическа криза. Така например повишаването на количеството на въглероден двуокис вследствие ядрени взривове води до резки климатични изменения в смисъла на „парниковия ефект".
Азотните н серни окиси са основа на киселинните дъждове ~ най-големият враг на горите. Отлагането на сулфиди, нитрати, фосфати в езерата води до биологично „атрофиране" на водите. Тези соли са изключително токсични за човека, увреждат дихателните пътища, причина са за раз лични форми ракови заболявания, които лавино образно нарастват На 100000 жители от развитите индустриални страни се падат между 50-80 смъртни случая вследствие замърсяване на атмосферата с изброените газове                   
Всеизвестна е вече вредата от препарата ДДТ, поради което тон е забранен Изчезването например на белоглавия орел (символа на Америка) от Атлантическото крайбрежие се дължи именно на широката употреба на ДДТ в селското стопанство Като съставна част на водите той попада в океана, става съставна част от храната на рибата, която пък е храна на белоглавия орел. Попаднал в неговия организъм, ДДТ води до разрушаване обвивката на яйцата му - размножаването му фактически е невъзможно Ако днес се спре употребата на пестициди и минерални торове, над 1.5 милиарда души на земята биха останали глад-} ни През 1984 г в света са използувани над 1211 млн тона изкуствени торове, или по 25 кг на човек, но ако през 1950 г при използуването на всеки тон изкуствени торове са се получавали по 46 тона зърно, то днес при същото количество торове - тоновете са само 13. Тенденцията е изключително обезпокояваща - замърсяването расте, а продуктивността на почвата спада.
Изходът; Макар и осъзнат, все още като че ли не се „поема" от човечеството. В селското стопанство трябва да се прилагат биологичните средства за борба с вредителите, да не се използуват изкуствени торове, да се произведат растителни видове, които да усвояват направо азота от въздуха да се селекционират високопродуктивни животински породи: с две думи, широко да се крачи по пътя на биотехнологиите.                       
Промишлеността да осигури преработката на отпадъчните продукти. Да се премине към „чисти" източници на енергия  (слънчева, геотермална, термоядрена и др.), да се търсят нови технологии, отговарящи на принципа за икономичност и екологичност едновременно. Окончателното решение на екологичния проблем обаче се налага да се търси не в пречиствателни съоръжения (макар днес тяхното използуване да е неизбежно), а преди всичко в намиране на начини за включване на отпадъците в естествения кръговрат на природата, в имитация на биосферния цикъл от производството и в цялостна селекция на природата.
Следователно човечеството п в мирно време е изправено пред сериозен проблем - да гарантира здрава жизнена среда за собственото си възпроизводство. Това е проблем, който е достоен да погълне таланта н интелекта на човечеството, да открие нови измерения на смисъла на човешкото съществувание. Решаването на екологическия проблем е постоянна жизнена задача на цивилизацията, въпрос на най-интензивно развитие на науката, на познанието и на междучовешките отношения. Всички приведени данни за същността и проявлението на екологическата криза имат една цел: да ни убедят, че пътят на развитието не е непременно еднопосочен; за да бъде той възходящ, са необходими целенасочените усилия на човека за усъвършенствуване на взаимодействието между обществото и природата.